Асеновград и Асеновата крепост
Бачковският манастир
"Успение Богородично"
Скалният феномен
"Чудните мостове"
Кръстова гора
Чудните мостове са скален феномен известен също с името Скалните мостове. Разположен е в карстовата долина на река Еркюприя в Западните Родопи на 1450 м надморска височина, в подножието на връх Голям Персенк. Мостовете са се образували вследствие ерозионната дейност на пълноводната в миналото река, която е преобразувала пукнатините в мраморите в дълбока водна пещера, чийто таван с течение на времето изтънява на места и се срутва.  Предполага се, че отломките от срутването са били отнесени впоследствие от водите на реката. В резултат на това са останали двата известни мраморни моста. Местността около двата моста е заета от вековни иглолистни гори, съставени предимно от смърчови дървета. В близост са хижите „Чудните мостове“ и „Скалните мостове“. Чудните мостове са сред Стоте национални туристически обекта.
Манастирът е живописно ограден от хълмовете на Родопите, което заедно с внушителния му размер и античност го правят един от най-посещаваните в България. Основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, които са грузинци. Двуетажната костница, която се намира на около 300 метра от сегашния манастир, се е запазила от самото основаване. В Бачковската обител също се помещава и килийно училище от 11 век. Въпреки че Бачковският манастир оцелява при първоначалното нашествие на турските армии, по-късно последва съдбата на повечето други православни манастири по нашите земи и бива ограбен и разрушен. Възобновен е към края на 15-ти век, като трапезарията е реконструирана през 1601 г., а църквата "Света Богородица", запазена и до днес е завършена през 1604 г. Църквата изобилства от красиви стенописи, но това, което най-вече привлича посетителите, е иконата на Света Богородица -Умиление (1310 г.), за която се смята, че е чудотворна.
Асеновата крепост се намира в планината Родопи и е отдалечена на 2 км от Асеновград. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II. Църквата „Света Богородица Петричка“ е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на черквата тя започва да функционира като православен храм. Първите писмени сведения за крепостта са от 11 век и са получени от устава на тогава построения Бачковски манастир. От тях се вижда, че Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация. По времето на IV кръстоносен поход е превзета от кръстоносците. Крепостта е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен II. Тогава е построена и църквата „Света Богородица Петричка“. При падането на България под османска власт крепостта е разрушена. Твърдината е сред Стоте национални туристически обекта

Араповският манастир „Св. Неделя“
Белинташ
В Средните Родопи, сред красива природа се намира манастирът “Св. Троица” - Кръстова гора, или както се отбелязва в картата на България, Кръстов връх. През последните години сред православните християни в България манастирът придоби широка известност, като християнска светиня и място за поклонение. За да стигнете до това свято място, се тръгва за Смолян и когато се стигне разклона за град Лъки - Юговското ханче, се отбива на юг. Минава се през с. Борово и на 6 км. от селото се стига до Кръстова гора. Тя се намира на връх висок 1546 метра, на който е манастирът Света троица и вножество параклиси. Още преди хилядолетия Кръстова гора е почитана от траките и това се доказва от култовата керамика намерена на върха. И сега, когато човек дойде тук усеща как се усилва вярата и енергията му. Безброй са хората, които са се излекували от всякакви телесни и душевни болести. Сега всеки ден на този далечен връх идват хиляди хора, за да укрепят вярата си или изцелят болките си. Името си Кръстова гора получава от това че тука е заровено парче от кръста, на който е разпнат Исус Христос. Той е донесен на Кръстова гора от православни монаси, които го откупили от турците в Цариград. Те от своя страна го плячкосали след превземането на Византийската столица. Манастирът "Св.Троица" на Кръстова гора съществува още от 8 век и макар да е разрушаван от туците, той е възстановяван и винаги е бил, и ще бъде основен център на християнството в България.
Манастирът е разположен е на около 6 км източно от Асеновград, вдясно от пътя за Първомай. Основан през 1856 г. близо до Аязмо (свещен извор) от йеромонах Софроний, това е единственият манастир в България, построен по време на турското владичество. През 1859 г. е основано училището към манастира. За строителството пари не са щадени и е поканен видният юговски майстор Стою. Първомайстор художник е Георги Данчов-Зографина (1846 - 1908), личен приятел и сподвижник на Васил Левски. Силно земетресение през 1928 г. поврежда съборната църква и стенописите. През 1930 г. Николай Евров възстановява купола на църквата. Аязмото до манастира е изписано, като тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил. В южната част на манастирския двор се издига голяма каменна кула, която народната памет свързва с името на Ангел войвода - един от най-известните хайдути в този край, който бил и основният дарител за изграждането на манастира. Храмът е посветен на Света великомъченица Кириакия (или Неделя, на славянски). За твърдо и достойно изповядване на Христовата вяра красивата девица била жестоко измъчвана, а след това осъдена на посичане с меч на 7 юли 289 г. в град Никомидия (Мала Азия). Бог приел чистата и душа, преди мечът на палача да пролее невинната и кръв. По времето на царуването на Асеневци (XII-XIII в.) мощите на светицата били пренесени в тогавашната столица Търново.
Белинташ (още Беланташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, върху която е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий на бесите. На тюркските езици името му означава "камък на познанието". Белинташ е един от многобройните тракийски мегалитни паметници в Източните Родопи. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище, където има табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно - за Белинташ. Стига се до чешма, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 15 минути извежда на върха на скалата.
Забележителности