ИСТОРИЯ
В полите на Родопите, на крачка от Бачковския манастир, можете да си уловите пъстърва в басейна на водопада...

Бачково е село в Южна България, на 27 км от гр. Пловдив и на 8 км южно от Асеновград. В непосредствена близост до Бачково, в южния му край, се намира Бачковският манастир "Успение Богородично". Селото е разположено в Средните Родопи, на двата бряга на Чепеларска река, на 325 м н. в. Скътано в долина, то е обградено от високо издигащите се над него планински възвишения Баба и Червената стена. Красивата природа из околността му крие много живописни местности. Сред тях попада „Клувията“, както и множество водопади на малка рекичка - приток на Чепеларска река.

Името Бачково идва от данак бач (пътен данък), който се е плащал през средновековието от преминаващите по долината на река Чепеларска пътници.

Районът на днешното село Бачково е бил населяван от древни времена. На мястото на Бачковския манастир, далеч преди неговото основаване, е имало тракийско светилище и селище. Това селище е възникнало покрай древен път, който е бил една от главните артерии, свързвали Тракийската низина с Беломорското крайбрежие през Родопите. Този античен път е известен като Източен трансродопски път ( I в. сл. Хр). Използван е от римляните когато завладяват Родопите. Пътят е просъществувал през последвалите исторически периоди, с малки изменения на трасето му, и така до наши дни.

През средновековието, в близост до пътя е основано селище, чийто наследник се смята днешното Бачково. Има вероятност това да е станало в периода около основаването на Бачковския манастир от двамата братя Бакуриани, грузинци на служба във Византийската държава, в края на XI в. След възникването на светата обител цялата по-нататъшна история на Бачково е тясно свързана с нея.
След завладяването на Родопите от османлиите (1371-1373 г.) Бачково запазило значението си на крайпътно селище. Докъм XIX в. Бачково се е намирало на североизток от сегашното село, в местността „Юртища“. Преди това на днешното му място са били разположени манастирските мандри, в които работели хора от старото село, а после монасите им отстъпили тези земи, за да се заселят долу при реката. Селската черква „Св. Атанасий“ е построена през 1848 г., като отначало богослужението в нея е извършвано на гръцки език, а след Освобождението на църковно-славянски.

Основен поминък на бачковци в миналото е било дребно земеделие, строителство през
лятото, дърварство, надничарство в Бачковския манастир, а от началото на XX в. и бубарство. Близостта до град Станимака (Асеновград) до голяма степен е осигурявал препитание на жителите на Бачково. След Освобождето селото продължава да се разраства и става едно от големите села в тази част на Родопите. Населението му през 1900 г. наброява 1107 жители.

Днес населението на Бачково е 510 жители. Близостта на множество исторически забележителности в региона на Бачково дава възможност да се докоснем до българската култура и традиции. Разположено сред вековните гори на планината селището е изключително подходящо за планински, екологичен, културно-исторически и религиозен туризъм. В околността има многобройни хижи и добре обозначени туристически маршрути.
НАМЕРИ НИ ВЪВ FACEBOOK
ЗА ИНФОРМАЦИЯ И РЕЗЕРВАЦИИ

село Бачково
ул. „Водопада” 1
е-mail: io87@abv.bg
тел. +359 899 518800
тел. +359 895 377335
тел. +359 890 120556

Поверителност (GDPR)