В полите на Родопите, на крачка от Бачковския манастир, можете да си уловите пъстърва в басейна на водопада...
Бачково е село в Южна България, на 27 км от гр. Пловдив и на 8 км южно от Асеновград. В непосредствена близост до Бачково, в южния му край, се намира Бачковският манастир "Успение Богородично". Селото е разположено в Средните Родопи, на двата бряга на Чепеларска река, на 325 м н. в. Скътано в долина, то е обградено от високо издигащите се над него планински възвишения Баба и Червената стена. Красивата природа из околността му крие много живописни местности. Сред тях попада „Клувията“, както и множество водопади на малка рекичка - приток на Чепеларска река.
Името Бачково идва от данак бач (пътен данък), който се е плащал през средновековието от преминаващите по долината на река Чепеларска пътници.
Районът на днешното село Бачково е бил населяван от древни времена. На мястото на Бачковския манастир, далеч преди неговото основаване, е имало тракийско светилище и селище. Това селище е възникнало покрай древен път, който е бил една от главните артерии, свързвали Тракийската низина с Беломорското крайбрежие през Родопите. Този античен път е известен като Източен трансродопски път ( I в. сл. Хр). Използван е от римляните когато завладяват Родопите. Пътят е просъществувал през последвалите исторически периоди, с малки изменения на трасето му, и така до наши дни.
През средновековието, в близост до пътя е основано селище, чийто наследник се смята днешното Бачково. Има вероятност това да е станало в периода около основаването на Бачковския манастир от двамата братя Бакуриани, грузинци на служба във Византийската държава, в края на XI в. След възникването на светата обител цялата по-нататъшна история на Бачково е тясно свързана с нея.